Ние от ILAC винаги сме следели отблизо регулацията на интернет доставчиците. За да Ви държим винаги в крак с настоящото законодателство и новини около тази тема, е редно да обърнем внимание на данни, които ни биват предоставени от Reuters.
Става въпрос за все още непубликуван документ в който ръководните органи на европейско равнище, искат да улеснят правилата за споделяне на инфраструктурата. В настоящият момент фирмите, които се занимават с предоставяне на фиксирани услуги по домовете, са длъжни да отдават под наем достъпа (например подземни канали, шахти и др.) на трети лица на приемлива цена. От друга страна фирмите отдаващи под наем вече изградената от тях инфраструктура са недоволни, като считат че заплащането не е достатъчно за да покрие първоначалната инвестиция за изграждане на инфраструктурата. В този документ се случва точно това. Европейските институции искат да се откажат от регулацията на общоевропейско равнище и да върнат контрола над инфраструктурния достъп обратно на държавите членки. Разбира се следва да има и локален контрол над инвестициите на телекомите, който да осигури честни и открити възможности на другите за достъп.
Цялото това нещо е продиктувано от желанието на ЕС да се доближи поне малко до равнището на инфраструктурна обезпеченост на САЩ и Китай. В тази връзка е изявлението на Еврокомисарят за дигиталната икономика и информационното общество Гюнтер Йотингер, който твърди че ЕС трябва да инвестира около 800 милиарда, за да се доближи до равнището на настоящите суперсили.
Макар в предложението на Европейската комисия да има интересни моменти и реализирането им да доведе до подобряване на инфраструктурата, то крие и големи опасности. Една такава е появата на локални монополи. Например, ако вашият град е окабелен от една фирма и същата фирма може да откаже достъп на други фирми до изградената от нея инфраструктура, тогава вие като клиент няма да имате избор освен да ползвате услугите на фирмата притежаваща инфраструктурата. Това би било крачка назад от мечтата за свободен пазар в Европа.
От друга страна осигуряването на честни и открити възможности в България винаги е било проблем. Разглеждането на евентуалните последици от това предложение на европейските регулатори, абстрахирайки се от останалите държави членки, би довело до силно централизиране и монопол на пазара от само един доставчик на фиксирани услуги в България.
До преди няколко години, България беше лидер в скоростите на интернет в Европа, но не само скоростите, а и цените. На какво се дължеше това ?
Отговорът не е един, а е по-скоро отражение на процесите започнали през 90-те години на миналия век. Представете си свободен пазар. Няма регулатори, няма големи компании, които са завзели пазара и нямат икономическа облага да го държат. Точно това се случва в България. Пазарът е силно фрагментиран, появяват се множество доставчици на интернет, които препродават услугата на който има желание да заплати таксата за нея. От тук следва, че ако някой иска да си направи квартална лан мрежа, той отива и си купува някакъв базов пакет от интернет доставчика и сам отговаря за инфраструктурата в квартала си. (Което разбира се доведе до все още висящите кабели между блокове и кооперации, но това е друг въпрос. ) Следователно всеки човек изгражда инфраструктура (в нашия случай прокарва кабели) навсякъде, където и както си поиска без да съблюдава каквито и да било изисквания и регулации. Така се постига една изключително добра инфраструктура, несигурна и необезпечена от външни фактори, но въпреки всичко вършеща работа. Големите доставчици, като interbgc, netissat, lirex и спектрумнет пък полагат основите на големи кръгове от кабели, около големите градове, за да постигнат висока обезпеченост на предлагания от тях интернет. Това се е наложило, защото се е търсело обезпечение на връзката между по-отдалечени райони и възможността утре този доставчик прекарал връзката да не съществува. Затова до момента интернет доставчиците, когато продават интернет имат два вида скорост – bg peering и интернет, като първата обикновено е далеч по-висока от другата.
кАто извод от горенаписаното искам да отбележа, че не винаги регулациите са в полза на обществото, докато в други премахването им би довело до влошаване на състоянието на гражданите.
На всяка цена, трябва да се избягва състоянието на пазара да достига положението на САЩ. Обезпокоителни са факторите, които се наблюдават в момента, а именно закупуването на Близу и Мегалан от М-тел, закупуването на Пауърнет от Булсатком и други. Ако не бъдат взети мерки, състоянието на пазара ще се влоши значително. Стъпка в правилната посока би било, недопускането на приемането на посоченото от Reuters предложение.
Източник на снимката в статията : https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Stealth_Fiber_Crew_installing_fiber_cable_underneath_the_streets_of_Manhattan.jpg | Автор : Stealth Communications (CC v.3 License)
Последни коментари